Физическата травма разрушава тялото, а емоционалната – личността.

Емоционалната болка не е по-слаба от физическата, а напротив – често е много по-силна, по-продължителна и трудно лечима. Мозъкът ни реагира на емоционалната болка по същия начин, както и на физическата. Синината не е по-различна от обидата. Раната или белегът, останали след порязване, не са кой знае колко по-различни от разочарованието. Счупването на която и да било кост не се различава особено от преживяното унижение. Ето защо трябва да бъдем по-внимателни към това какво и как казваме на другите. Например, някои обичайни фрази може би причиняват синини на хората около нас. Или, много е възможно, „възпитателното“ ни поведение от най-добри подбуди, да оставя неизлечими рани в психиката на близките ни хора. Може би някой до нас страда много от нашите думи или поведение, а ние дори не го осъзнаваме.

Какво може да помогне?

Както винаги, помагат единствено знанията и личните корекции!

Най-много в живота си съм се разочаровала от хора, които от самото начало на нашите отношения са ми направили най-добро впечатление и са предизвикали най-голямото ми доверие. Сигурно, и при вас е така. В продължение на много години исках да разбера защо именно доверието – за което, както знаем, песни се пеят и филми се снимат – ме проваляше толкова често. 

Е, психологическото образование помага…

Какво всъщност представлява доверието? 

Реално, това е красива, превъзнесена до Небесата дума, която на практика означава ситуация, в която ние доброволно изпиваме един доста отровен коктейл от гордост и мързел, в равни съотношения.

Доверието е гордост, тъй като когато се доверявам, аз на практика ИСКАМ да вярвам, че мнението, което съм си изградила за конкретен човек, определя неговите действията в бъдеще. Да прочетем още веднъж предишното изречение – ще го подчертая в курсив и болд: Доверието е гордост, защото когато се доверявам, аз на практика ИСКАМ да вярвам, че мнението, което съм си изградила за конкретен човек, определя и ще определя неговите действията в бъдеще. Разбира се, по никакъв начин не е възможно моето мнение да определя нечии действия, при това на когото и да било. Абсолютен нонсенс! Няма как да не сте съгласни с това.

Доверието, също така, е и мързел. С думата „доверие“ аз  оправдавам напълно безпочвените си надежди за по-добро, дори за най-добро възможно бъдеще, като рисувам във фантазията си бъдещите си отношения с конкретен човек по най-прекрасния за мен начин.. И по този начин си давам възможност да избегна “скучната” работа, която би трябвало да върша, за да се подсигуря в случай на най-лошото, което също е напълно възможно. Напълно е реално. 50 на 50 в най-добрия случай.

Истинското доверие е вид доверие в себе си. В способността си да дадеш на хората около теб – приятели, колеги, партньори – пълна свобода, свободата да действат по начина, по който те самите искат, или смятат за правилен. И да си готов да издържиш последствията с широко отворени очи и разсъдлив ум. На практика всеки един от нас реално може да направи само това: да подготви себе си за възможните последици от свободните действия на хората около нас на съвсем конкретно и абсолютно практическо ниво.

Какво означава практическо ниво в случая? Това са следните нива на реално, пректическо доверие:

 – ниво договорни условия, 

– ниво нотариално заверени споразумения, 

– правилно изпълнени взаимни задължения,

– ясно разбиране за това какво ще се случи и как ще постъпим, ако събитията не се развиват по начина, по който бихме искали. 

Казано по-просто, истинското доверие, не безпочвеното, изисква преценка, анализ и предвидливост, а не затваряне на очите и надежди, че може би това, което ни притеснява, свети в червено, звъни в ушите и т.н., не е това, което ни се струва. Щом ни се струва – значи не само ни се струва! – това е аксиома.

Преценката, анализа и предвидливостта са качества и методи, които изглеждат земни и недуховни. В действителност обаче те са проява на много по-одухотворена култура и осъзнатост, отколкото необоснованото очакване, че светът около нас трябва непременно да отговаря на нашите високодуховни представи за него. 

С течение на времето изградих едно просто правило, или по-коректно е да напиша: с течение на времето се опитвам да изградя следния тип поведение: колкото по-добро впечатление ми прави даден човек, толкова по-предпазлива трябва да бъда с него. Колкото по-голямо доверие започвам да имам към даден човек, толкова по-предпазлива трябва да бъда в отношенията си с него. По-малко боли – вЕрвайте.

Ще завърша с нещо, което на пръв поглед не е свързано с доверието. Но погледнете по-задълбочено: всяко наше описание за нас самите представлява единствено мисли, в които с течение на времето сме свикнали да вярваме. Наши мисли. За нас самите. Това означава, че във всеки един момент имаме правото и пълната свобода да ги преразгледаме. Използвайте това право и се развивайте. Новата по-ясна и добра идентичност, самоактуализацията на никого не е навредила.